Родителите решават какво, кога и къде се предлага храна. Детето решава колко и дали ще яде. Това разделение намалява битките и учи детето да слуша сигнала за ситост.
Едно спокойно предложение е по-полезно от пет „хапни още малко“.
Слагайте позната храна заедно с едно ново нещо - без коментар. Ако откаже, махнете чинията без драма. Утре отново има шанс. Повторението, не убеждаването, изгражда вкусовете.
Храненето е връзка, не изпит. Когато масата е спокойна, ученето за храна става по-лесно.
Ако имате притеснения за тегло, растеж или алергии - потърсете педиатър. Съветите тук са ориентир за ежедневието, не диагноза.
Растежник не замества медицински или терапевтичен съвет. При притеснение за здравето или развитието на детето се обърнете към специалист.