Помагаме
на децата
да разцъфтят

Да! Още след изписването от болницата започваме с кратки периоди по корем – кратко, често и комфортно за детето – само докато то е будно и наблюдавано. Времетраенето постепенно се увеличава до минимум 30 минути по корем дневно, разпределени през деня, само при бодърстване на детето и на твърда, равна и безопасна повърхност (под, маса). Редовното поставяне по корем („tummy time“) е препоръчителна част за двигателното развитие, но не е вид тренировка. В този позиция детето активира и използва множество мускулни групи – има възможност да движи тялото си, да опитва, да се затруднява малко и постепенно да открива какво вече може. По този начин, времето по корем се превръща в част от развиването и усвояването на интерактивна игра на пода, на разнообразното свободно движение и на опознаването на собственото тяло.

Проходилката-паяк създава възможност за движение само в една равнина и не помага на детето да се научи да ходи по-бързо или по-правилно. Дори може да забави началото на самостоятелното ходене. Използването й забавя моторното развитие на детето, защото го лишава от възможността да развие необходимия контрол над тялото и равновесието за самостоятелно ходене. Едновременно с това се придвижва твърде бързо до места, които може да не са безопасни и контролирани от възрастния. Също така лишава детето и от възможността да наблюдава крачетата си докато ходи и така забавя развитието на координацията между очите и крайниците. Ако се налага да поставяте детето в проходилка, то нека да има баланс между времето в проходилката и времето за свободно движение по пода. Най-подходящо е, ако детето вече се изправя и прави крачки покрай опора, да се използват играчки/колички за бутане.

Много деца прохождат и се развиват без да са пълзели, а и не всички деца пълзят по един и същи начин като някои изобщо не преминават през класическото пълзене. Но пропускането на този важен етап често води до дискретни затруднения в координацията око-ръка, фината моторика, забавяне на изправянето и прохождането. Това се дължи на факта, че докато пълзи детето поема тежестта на тялото си върху ръцете и по този начин функционално се развива ръката – нейната стабилизираща и манипулираща част. Докато пълзи, детето развива координация в триизмерното пространство чрез екстензията/изтегляне на главата (свързана с вестибуларния апарат). При пълзенето се активират и развиват едновременно почти всички основни мускулни групи на тялото и се осигурява цялостно физическо укрепване. Пълзенето създава кръстосана координация ляво-дясно, натоварва балансирано двете половини на тялото и изгражда мощни невронни връзки между двете мозъчни полукълба. За тях допринася и че чрез пълзене детето достига до нова стимулираща за него среда и/или до нова височина за изправяне. Така пълзенето се превръща и в подготовка за следващия етап от развитието му. От огромно значение е родителят да създава безопасно пространство с различни повърхности на пода с цел свободно движение, игра, изследване и възможност детето да следва собственото си темпо.

Пълзенето на длани и колене е важен и често срещан двигателен модел с доказани ползи за детското развитие. Липсата му обаче не означава, че съществува нарушение. В световен мащаб, приблизително 4-5% от здравите деца не се наблюдават да пълзят класически, а използват различни модели на придвижване – например с приплъзване по корем или седнали, или даже не се опитват да го правят. Алтернативните начини на придвижване обичайно не са повод за тревога, ако детето координира двете страни на тялото и използва ръцете и краката си равномерно. Затова е важно от една страна възрастният да създава стимулираща и безопасна среда (с различни повърхности на пода, интересни и на разстояние играчки, наблюдение на други пълзящи деца), а от друга – да проследява постоянно дали детето се движи свободно, използва ли тялото си симетрично, експериментира ли с нови движения и продължава ли да напредва.

За двигателното развитие на малкото дете най-важни са многото и разнообразни възможности да се движи, да играе и постепенно да овладява различни двигателни умения, които да му помагат и позволяват да се чувства добре в собственото си тяло и да иска да го използва. Необходимо е свободното движение и играта на пода да са съобразени с възрастта и индивидуалното му развитие. За целта, от съществено значение е родителят да създаде и поддържа безопасна и стимулираща среда, достатъчно време и регулярни възможности то да ги прави само. Стандартните занимания включват ежедневно детето да лежи по корем и да се движи свободно; да се обръща, протяга и достига до играчки; да пълзи или да се придвижва по начина, който естествено избира; да сяда и да се изправя; да се придвижва покрай мебели, когато е готово; постепенно да прави самостоятелни крачки. Следващият етап от изграждането на двигателната култура е детето да тича, скача, да се катери, балансира, хвърля и хваща топка, танцува, кара колело, играе навън и непрекъснато да открива какво може да прави тялото му. Така се създава разбирането, че движението е естествена, приятна и ежедневна част от живота. Безспорно е значението и на личния родителски пример. В световен план е водеща препоръката на Световната здравна организация – децата между 1 и 2 години да имат минимум 180 минути разнообразна физическа активност дневно, разпределена през целия ден. За децата на 3–4 години препоръката отново е поне 180 минути, като минимум 60 минути трябва да бъдат с умерена до висока интензивност. Физическата активност включва ходене, игра, тичане, танцуване, катерене и всякакви начини, по които детето активно използва тялото си за придвижване, баланс и контрол (колело, тротинетка, стоене и подскачане на един крак), движения с предмети (хвърляне, хващане, ритане, търкаляне и удряне на топка), ритъм и координация (танци и игри с музика). Един от най-популярните спортове с умерена до висока физическа активност е плуването, тъй като отговаря на основните правила за индивидуално съобразяване на натоварването спрямо възрастта, съдържа разнообразни движения, създава настроение и подпомага социализацията.

Прохождащото дете тепърва се учи да балансира, да пренася тежестта си от единия крак на другия и да адаптира движенията си към повърхността, което налага да му се осигури пространство за свободно и безопасно движение. Ходенето босо позволява на стъпалото свободно да контактува с повърхността и да се движи без ограниченията на обувката. Постепенното и последователно включване на противоплъзгащи чорапи, домашни и външни обувки са част от балансирания подход. Първите обувки трябва да са удобни, гъвкави, с достатъчно пространство за растящото стъпало, без да го изпотяват/спарват и с нехлъзгаща се подметка. Все още няма достатъчно качествени дългосрочни доказателства, за задължителното използване на боси обувки („barefoot“) или на такива, здраво придържащи глезена. Препоръчително е прилягането на обувката при прохождащи деца да се проверява приблизително веднъж месечно.