Всички въпроси

Да! Още след изписването от болницата започваме с кратки периоди по корем – кратко, често и комфортно за детето – само докато то е будно и наблюдавано. Времетраенето постепенно се увеличава до минимум 30 минути по корем дневно, разпределени през деня, само при бодърстване на детето и на твърда, равна и безопасна повърхност (под, маса). Редовното поставяне по корем („tummy time“) е препоръчителна част за двигателното развитие, но не е вид тренировка. В този позиция детето активира и използва множество мускулни групи – има възможност да движи тялото си, да опитва, да се затруднява малко и постепенно да открива какво вече може. По този начин, времето по корем се превръща в част от развиването и усвояването на интерактивна игра на пода, на разнообразното свободно движение и на опознаването на собственото тяло.

Проходилката-паяк създава възможност за движение само в една равнина и не помага на детето да се научи да ходи по-бързо или по-правилно. Дори може да забави началото на самостоятелното ходене. Използването й забавя моторното развитие на детето, защото го лишава от възможността да развие необходимия контрол над тялото и равновесието за самостоятелно ходене. Едновременно с това се придвижва твърде бързо до места, които може да не са безопасни и контролирани от възрастния. Също така лишава детето и от възможността да наблюдава крачетата си докато ходи и така забавя развитието на координацията между очите и крайниците. Ако се налага да поставяте детето в проходилка, то нека да има баланс между времето в проходилката и времето за свободно движение по пода. Най-подходящо е, ако детето вече се изправя и прави крачки покрай опора, да се използват играчки/колички за бутане.

Много деца прохождат и се развиват без да са пълзели, а и не всички деца пълзят по един и същи начин като някои изобщо не преминават през класическото пълзене. Но пропускането на този важен етап често води до дискретни затруднения в координацията око-ръка, фината моторика, забавяне на изправянето и прохождането. Това се дължи на факта, че докато пълзи детето поема тежестта на тялото си върху ръцете и по този начин функционално се развива ръката – нейната стабилизираща и манипулираща част. Докато пълзи, детето развива координация в триизмерното пространство чрез екстензията/изтегляне на главата (свързана с вестибуларния апарат). При пълзенето се активират и развиват едновременно почти всички основни мускулни групи на тялото и се осигурява цялостно физическо укрепване. Пълзенето създава кръстосана координация ляво-дясно, натоварва балансирано двете половини на тялото и изгражда мощни невронни връзки между двете мозъчни полукълба. За тях допринася и че чрез пълзене детето достига до нова стимулираща за него среда и/или до нова височина за изправяне. Така пълзенето се превръща и в подготовка за следващия етап от развитието му. От огромно значение е родителят да създава безопасно пространство с различни повърхности на пода с цел свободно движение, игра, изследване и възможност детето да следва собственото си темпо.

Пълзенето на длани и колене е важен и често срещан двигателен модел с доказани ползи за детското развитие. Липсата му обаче не означава, че съществува нарушение. В световен мащаб, приблизително 4-5% от здравите деца не се наблюдават да пълзят класически, а използват различни модели на придвижване – например с приплъзване по корем или седнали, или даже не се опитват да го правят. Алтернативните начини на придвижване обичайно не са повод за тревога, ако детето координира двете страни на тялото и използва ръцете и краката си равномерно. Затова е важно от една страна възрастният да създава стимулираща и безопасна среда (с различни повърхности на пода, интересни и на разстояние играчки, наблюдение на други пълзящи деца), а от друга – да проследява постоянно дали детето се движи свободно, използва ли тялото си симетрично, експериментира ли с нови движения и продължава ли да напредва.

За двигателното развитие на малкото дете най-важни са многото и разнообразни възможности да се движи, да играе и постепенно да овладява различни двигателни умения, които да му помагат и позволяват да се чувства добре в собственото си тяло и да иска да го използва. Необходимо е свободното движение и играта на пода да са съобразени с възрастта и индивидуалното му развитие. За целта, от съществено значение е родителят да създаде и поддържа безопасна и стимулираща среда, достатъчно време и регулярни възможности то да ги прави само. Стандартните занимания включват ежедневно детето да лежи по корем и да се движи свободно; да се обръща, протяга и достига до играчки; да пълзи или да се придвижва по начина, който естествено избира; да сяда и да се изправя; да се придвижва покрай мебели, когато е готово; постепенно да прави самостоятелни крачки. Следващият етап от изграждането на двигателната култура е детето да тича, скача, да се катери, балансира, хвърля и хваща топка, танцува, кара колело, играе навън и непрекъснато да открива какво може да прави тялото му. Така се създава разбирането, че движението е естествена, приятна и ежедневна част от живота. Безспорно е значението и на личния родителски пример. В световен план е водеща препоръката на Световната здравна организация – децата между 1 и 2 години да имат минимум 180 минути разнообразна физическа активност дневно, разпределена през целия ден. За децата на 3–4 години препоръката отново е поне 180 минути, като минимум 60 минути трябва да бъдат с умерена до висока интензивност. Физическата активност включва ходене, игра, тичане, танцуване, катерене и всякакви начини, по които детето активно използва тялото си за придвижване, баланс и контрол (колело, тротинетка, стоене и подскачане на един крак), движения с предмети (хвърляне, хващане, ритане, търкаляне и удряне на топка), ритъм и координация (танци и игри с музика). Един от най-популярните спортове с умерена до висока физическа активност е плуването, тъй като отговаря на основните правила за индивидуално съобразяване на натоварването спрямо възрастта, съдържа разнообразни движения, създава настроение и подпомага социализацията.

Прохождащото дете тепърва се учи да балансира, да пренася тежестта си от единия крак на другия и да адаптира движенията си към повърхността, което налага да му се осигури пространство за свободно и безопасно движение. Ходенето босо позволява на стъпалото свободно да контактува с повърхността и да се движи без ограниченията на обувката. Постепенното и последователно включване на противоплъзгащи чорапи, домашни и външни обувки са част от балансирания подход. Първите обувки трябва да са удобни, гъвкави, с достатъчно пространство за растящото стъпало, без да го изпотяват/спарват и с нехлъзгаща се подметка. Все още няма достатъчно качествени дългосрочни доказателства, за задължителното използване на боси обувки („barefoot“) или на такива, здраво придържащи глезена. Препоръчително е прилягането на обувката при прохождащи деца да се проверява приблизително веднъж месечно.

До 3 годишна възраст плоското ходило и стъпването на вътрешната част на ходилото е физиологично/нормално и е свързано с укрепване на мускулите на краката, които оформят и държат свода на ходилото. Носенето на ортопедични обувки до тази възраст не е необходимо освен ако детето няма наистина видими структурни аномалии на глезена/ходилото. Детските обувки трябва да са удобни, добре прилягащи и да осигуряват защита и свободно движение на крачетата.

Започваме да слагаме детето на гърне, когато то показва признаци, че постепенно придобива физическите, когнитивните и комуникативните умения, необходими за това. Процесът има два основни компонента – „да запознаем детето с гърнето“ и „да започнем активно приучаване към гърне“. Детето може да разглежда гърнето, да сяда върху него с дрехите, да вижда как родителят използва тоалетната, да играе как куклата или мечето „ходят на гърне“. Назоваването пред детето на телесните процеси: „Ти май акаш.“ или „Памперсът е мокър – ти си пишкал.“, разглеждането на книжки по темата му помагат то постепенно да свързва телесното усещане с това, което се случва. Можем физически да поставим едно малко дете на гърне много преди то действително да разбира връзката между собствените си позиви и необходимостта да седне заради тях на гърнето. Това ще допринесе за придържането към позитивен и последователен подход, без мъмрене и наказания. Телесното осъзнаване обаче започва да се развива приблизително между 12 и 18 месеца, докато способностите за планиране, запомняне и изпълнение на последователността продължават да се развиват значително през втората и третата година. Важни ориентири за започване на активното приучаване към гърне са детето да остава сухо за няколко часа; да показва, че усеща кога пишка или ака; да спира играта, прикляква или се уединява преди изхождане; да проявява интерес към гърнето или тоалетната; да по/казва, че памперсът е мокър или мръсен; да изпълнява една-две прости инструкции; да седи стабилно на гърнето; да може да покаже или каже, че има нужда; да проявява желание да прави нещата „само“. От значение е да се използва гърне, на което детето да седи стабилно, с опора за краката. Приучаването на гърне е още един начин да опознае тялото си, да се научи да усеща и разпознава неговите сигнали, да разбере какво да направи и да придобие още едно умение за самостоятелност.

Когато детето може да се качва и слиза само по стълби се очаква вече да има физическа готовност. Тогава то е способно да „стиска“ и да бъдат изградени задръжните процеси. Това се случва около 13 - 19 месечна възраст, което се приема за златната среда. Някои деца остават сухи през нощта значително по-късно, след като вече успешно използват тоалетната през деня. По-ранното или по-късното премахване на памперса влияе върху психичното развитие.

Преценката за обличане на детето е пряко свързана с възрастта на детето, неговата физическа активност и факторите на околната среда – температура, влажност, скорост на движение на въздух/вятър, слънце, престой в затворено пространство или навън. При бебетата добър практически ориентир е приблизително един лек слой повече, отколкото би носил възрастен в същата среда. Това не е задължително правило, особено при децата, които започват да се движат активно и самостоятелно. Затова ако тялото на детето е топло и сухо, тогава е подходящо облечено. Ако то е горещо и изпотено – сваля се един слой, а ако тялото е студено – добавя се един слой дрехи. Важно е детските дрехи, бельо, завивки да са от естествени, а не от синтетични материи.

Зад този двукомпонентен и на пръв поглед чисто практичен въпрос стоят множество разбирания, свързани с грижата за кожата, безопасността, отношенията, постепенното изграждане на самостоятелност, културни и религиозни възгледи, климатичната зона и свързаната с нея хигиенна необходимост. В нашия бит, култура, климат е препоръчителна ежедневната баня. Важно е тя да се извършава в безопасна среда със спокойно и приятно взаимодействие, с неагресивни измиващи продукти, с последваща грижа за детската кожа. Банята и свързаните с нея ритуали могат да са прекрасна възможност и двамата родители да изградят свой собствен стил на грижа и общуване с детето чрез поглед, докосване, говорене, игра, предвидимост, близост. Банята и свързаните с нея ритуали са и възможност отрано да насърчаваме детето в развиването на хигиенни навици и самостоятелност. В случай, че детето мрази къпането е необходимо да се изясни от какво се страхува (от душа, шума, мокренето на главата, хлъзгавото усещане, водата върху лицето) и целият процес да се направи по-предвидим за него.

Да. От момента, в който се появи първото зъбче, е добре то да бъде почиствано редовно. Може да се използва бебешки силиконов накрайник за миене на венци и зъби или мека четка, с подходящ за възрастта размер. Извършва се от възрастен, два пъти дневно с миниатюрно количество (от оризово до грахово зърно) детска паста за зъби. На следващ етап детето може само да участва в миенето на зъби като имитира възрастния, но задължително под негов надзор. В случай, че детето не желае да си мие зъбите, без да отстъпваме от правилата за ежедневна орална хигиена, даваме възможност то да избере четката си, до измие зъбите на куклата, да гледа как родителят мие своите, да има една и съща кратка песничка, стихче, книжка, свързани с този режимен момент.